Node

Kомпютър, на който върви на определен за целта софтуер, с цел да получава, обработва и изпраща данни на други компютри. В блокчейн всеки node съхранява копие на общия регистър. 

Подпис (Signature)

Поставянето на подпис върху съобщение или трансакция се състои от криптиране на данните с помощта на чифт асиметрични ключа. Асиметричната криптография позволява посъвместно използване на един ключ за заключване на данните чрез криптография и един ключ за декриптиране на информацията. Данните се криптират с личен, персонален ключ (private key) и декриптират с дори само до оторизирани лица, втори публичен ключ, с помощта на който получателите се уверяват, че информацията идва от истински източник.

Втори слой (Layer2)

Блокчейн от Слой 2 се отнася до мрежови протоколи, които са наслоени върху решение от Първи слой. Layer2 протоколи използват блокчейна на Layer1 мрежа и инфраструктура за сигурност, но са по-гъвкави в способността си да мащабират обработката на транзакции и общата пропускателна способност в мрежата. Примери са Polygon (който се наслоява върху Ethereum) и Lightning Network на Bitcoin.

Block време

"Block time" измерва времето, необходимо на миньорите или валидаторите в мрежата, за да проверят транзакциите в рамките на един блок и да създадат нов блок в тoзи блокчейн.

DLT технология (Distributed Ledger Technology)

Технология на разпределените бази данни (най-често блокчейн) за създаване на споделена, криптографски подсигурена база данни.

 Децентрализация

Трудна за остойностяване мерна единица за устойчивостта на системата към атаки, функция на това колко широко се разпределя контрола сред различните действащи лица.

Копаене (mining)

Процес, чрез който всички членове на системата на Bitcoin и тези, които използват консенсус протокола, който се нарича proof of work, добавят нови блокове към техните блок-вериги и генерират нови крипто токени.

Fork

Промяна на начина, по който софтуерните правила на един блокчейн определят трансакциите за валидни, или ги превръщат в блокове.

Hard fork

Промяна в правилата, която всеки член (node) на мрежата трябва да приеме и в противен случай, трябва да напусне мрежата.

Permissioned блокчейн

Блокчейн, изискващ разрешение – споделена база данни с блокчейн структура, която изисква от участниците да се сдобият с разрешение преди да прочетат или пишат в блокчейна. Различават се от блокчейните, които не изискват разрешение (permissionless), и към които всеки може да се присъедини.

Proof-of-Stake (PoS)

Нов консенсус протокол, в който вместо да се копае, членовете на мрежата (nodes) могат да валидират и правят трансакции на блокчейна на базата на съществуващия им икономически залог. Начинът, по който оперира блокчейна на Ethereum. 

Трансакция

Най-общо казано парче информация, което може да бъде споделяно в блокчейн мрежа. Трансакциите се създават от потребители и съдържат в себе си информация като например стойността на един трансфер, адресът на получателя и големината на пакета. Преди да бъде изпратена една трансакция в мрежата, потребителят е длъжен да подпише съдържащото се в записа със своя персонален ключ. 

Първи слой (Layer1)

Блокчейн от първи слой е основната архитектура на една децентрализирана мрежа. Примери за блокчейн мрежи от Layer1 включват Bitcoin, Ethereum, Solana и др. Тези блокчейни управляват обработката и сигурността на мрежа за криптовалута чрез общ консенсусен механизъм, като например доказателство за работа (PoW) или доказателство за залог (PoS).

Хеш функция (hash)

Kриптографски инструмент, който превръща всяко въвеждане на данни в серия от знаци, които служат като практически невъзможен за фалшифициране отпечатък на данните, който се нарича хеш.

Консенсусен протокол

Процес, закодиран в софтуер, чрез който всички компютри в една мрежа, наречени nodes, достигат до общо съгласие относно определени данни.

Криптовалута, крипто токен

Дигитален актив, който се определя от блокчейн протокол и е проследим на блокчейн. Обменя се между участници в същия или други блокчейни. Може да представлява по дигитален начин стоки, акции и дори физически продукти. Могат да бъдат използвани, за да мотивират действия необходими за съществуването и подсигуряването на блокчейн мрежата.

Умен договор (smart contract)

Kомпютърна програма, която се съхранява в блокчейн, която автоматично премества активи между акаунти, ако условията, заложени в нея, се изпълнят. Smart contract служи като начин да се създаде математически гарантирано обещание между двете страни.

Soft fork

Промяна, която може да се ползва със задна версия, и чието основно качество е, че й е необходимо само мнозинството от участниците в мрежата (nodes) да приемат новите правила.

Първично предлагане на крипто активи (ICO) 

Механизъм за набиране на средства, базиран на блокчейн, в който предприемачи издават нови крипто токени и ги продават на инвеститори.

Proof-of-Work (PoW)

Консенсус протокола, избран Bitcoin и много други криптовалути. За да се добави нов блок, копачите трябва да изчислят хеш за него, който да отговаря на определени строги критерии. За да се осъществи това е необходим изключително голям брой случайни предположения, което го превръща в скъп процес, който отклонява опитите да се извърши измама.

Fork

Промяна на начина, по който софтуерните правила на един блокчейн определят трансакциите за валидни, или ги превръщат в блокове.