Как се оценяват криптоактивите, когато американският дълг носи 5%?
Информационен материал и маркетингова комуникация
Материалът е с информационна цел и не представлява индивидуален инвестиционен съвет, препоръка, предложение или покана за сделка. Той не отчита целите, финансовото състояние или рисковия профил на конкретен читател. Данните са от публични източници и могат да се променят, като Belayer не гарантира тяхната пълнота, точност или бъдеща актуалност.
Криптоактивите са високорискови и могат да доведат до частична или пълна загуба на капитала. Миналите резултати не са показател за бъдещо представяне. Споменаването на конкретни активи, протоколи или дружества не представлява препоръка или одобрение. Възможно е Belayer, свързани лица, негови клиенти или управлявани портфейли да имат експозиция към тях при спазване на приложимите правила за управление на конфликти на интереси.
Билеър ООД е лицензиран от Комисията за финансов надзор доставчик на услуги за криптоактиви с лиценз №001-ДУКА/07.05.2026.
Подновяваме седмичния обзор на Belayer след лятната ни пауза в нов формат. Приятно четене.
На 11 септември доходността по 10-годишните американски държавни облигации завърши сесията на 5,00% спрямо 4,78% в края на предходната седмица. Най-високото ниво от 2007-а година насам. Доходността по 30-годишния дълг достигна 5,37%.
За инвеститорите това означава, че могат да получат близо 5% годишен доход в долари от държавни облигации, без да поема ценовата волатилност на криптопазара, и на практика това повишава минималната очаквана възвръщаемост при рисковите активи, в това число криптоактивите.
Все пак интерес към криптоактивите в разгара на лятото не липсваше. На 19 август Министерството на финансите на САЩ обяви, че увеличава максималния размер на операциите за обратно изкупуване на дългосрочни облигации от 2 млрд. на поне 4 млрд. долара на операция. Промяната, която обхваща сегментите между 10 и 30 години, влезе в сила на 9 септември и ще действа поне до началото на ноември. Официалната цел бе подобряване на ликвидността на пазара, а не фиксиране на определено равнище на доходността. Сама по себе си тази новина се нареди сред катализаторите на поскъпване на криптоактивите през август, редом до предложението на SEC (Комисия за ценни книжа на САЩ) за регулация на криптоактивите ден по-рано и наложените икономически санкции срещу Иран. Санкциите отново показаха колко важен е достъпът до доларовата финансова система и доколко той зависи от политически решения. В такива моменти мнозина припознават тезата за публична, децентрализирана мрежа за прехвърляне на стойност, чийто сетълмент слой не се управлява от една държава, подреждайки в този контекст крипто редом до ценните метали.
Последвалият ръст бе несъмнено подкрепен от характерната за криптопазара волатилност породена от принудителното затваряне на short позиции. Само за два дни ликвидациите на позиции надхвърлиха 4 млрд. долара. Накратко - когато цената се повишава, участниците, заложили на спад с leverage, са принудени да купуват, за да затворят позициите си, което пък създава допълнително търсене.
За разлика от предишни години обаче, Bitcoin не е единственият актив, към който се насочва инвеститорски интерес, а няколко въпроса стават все по-важни, независимо от размера на инвестицията в криптоактиви.
Токени с доходност от стейкинг награди?
Ако дадена мрежа позволява на участниците да участват в постигането на консенсус в мрежата под формата на стейкинг, това би смекчил риска спрямо облигации. Но ако възнагражденията се финансират основно чрез издаване на нови токени, инвеститорът получава повече единици, но общото предлагане също расте. Номиналният staking yield в такъв случай не е пряко съпоставим с лихвата по една облигация. По-същественият въпрос е дали зад токена има реална икономическа дейност и как създадената стойност достига до неговите притежатели.
Обратното изкупуване на токени.
При Bitcoin цената се базира основно върху доверието в свойствата му на актив с ограничено предлагане. При onchain борсите и DeFi приложенията вече има и друга отправна точка - потребителите използват конкретна услуга и плащат за нея.
През последната година все повече протоколи започнаха да изграждат връзка между тези приходи и икономиката на своя токен. Това се случва чрез обратни изкупувания, изгаряне на токени и други форми на разпределяне на стойност. Несъмнено за благоприятното развитие на тенденцията допринася съвсем не толкова враждебната регулаторна среда в САЩ, която не забранява изрично подобни модели, но все пак ги следи и изследва структурата и вида на токена, правата на притежателите и начина, по който той се предлага.
Най-ясният пример е HYPE. По данни на DefiLlama към 14 септември Hyperliquid е генерирала 76,1 млн. долара такси през последните 30 дни. От тях 59,5 млн. долара са класифицирани като приходи на протокола. Средствата постъпват в Assistance Fund, който извършва автоматични покупки на HYPE, а придобитите токени се изгарят и премахват окончателно от предлагането. Така използването на платформата създава пазарно търсене за HYPE и едновременно намалява броя на токените.
При децентрализираната борса Uniswap трябва да се разграничат два процеса. Приетото през декември 2025 г. предложение UNIfication доведе до еднократно изгаряне на 100 млн. UNI от резервите на протокола. Това намали предлагането, но не представлява обратно изкупуване, финансирано с текущи приходи.
Отделният механизъм за протоколните такси позволява на участник да получи събраните активи срещу изгаряне на определено количество UNI. Когато стойността на активите е по-висока от цената на необходимите UNI, възниква икономически стимул токените да бъдат купени и изгорени. Именно този повтарящ се процес свързва използването на борсата с икономиката на UNI.
Aave, протокол за кредитиране срещу обезпечение, започна програма за обратни изкупувания през април 2025 г. Към 4 март 2026 г. тя вече придоби над 205 хил. AAVE, или 1,28% от общото предлагане. Закупените токени постъпват в резерва на протокола, а бюджетът на програмата се определя според финансовото му състояние. Това създава търсене за AAVE, но не е равнозначно на изгаряне: токените остават собственост на протокола и впоследствие могат да бъдат използвани за стимули или други разходи.
Три модела, които имат различен икономически механизъм, но които целят един и същи ефект. При HYPE приходите финансират покупки и окончателно изгаряне. При UNI има еднократно намаляване на резервите и отделен механизъм, свързващ таксите с изгарянето. При AAVE протоколът купува токени, но ги задържа в своя резерв.
При оценката на подобни токени, към които спадат още PUMP, LIT и други, трябва да се сравняват приходите, реално изразходваните средства, промяната в нетното предлагане и свободата на управлението да променя правилата. Ако новите емисии и отключването на токени надхвърли обратните изкупувания, предлагането на пазара може да продължи да расте. Нито един от тези механизми не дава на притежателя правата на акционер или безусловно право върху бъдещите приходи.
“Point of no return”
Малко крайни инвеститори в крипто осъзнават растежа на onchain икономиката и могат да предвидят количеството транзакции изпълнени на блокчейн. От една страна потенциалният пазар на блокчейн приложенията вече се разширява отвъд търговията с криптоактиви - BASE мрежата на Coinbase вече поддържа търговия с AI агенти, която включва и токенизирани ценни книжа от традиционния финансов сектор. Същото важи за Hyperliquid, централизираната борса Kraken и други. От друга страна, традиционният финансов свят вече не третира блокчейн единствено като база данни от нов тип, а като инфраструктура, която позволява далеч повече възможности за традициоционни активи като облигации, акции и краткосрочни обезпечени сделки (repo сделки). От последните пример е DTCC, компанията, която управлява ключовата инфраструктура за обработка на сделки с ценни книжа в САЩ, , която на 15-ти юли проведе реални операции с токенизирани ценни книжа с над 30 участващи компании. Те включваха repo сделки и заемане на ценни книжа.
Следващата стъпка ще бъдат 24/7 традиционни пазари, което би увеличил достъпа до пазарите от 32 на 168 часа седмично. Може единствено да спекулираме какъв би бил бил обема на onchain сделки, но със сигурност автоматизираните услуги и AI софтуерни агенти могат допълнително да увеличат броя на плащанията и сделките.
Така изборът пред инвеститора постепенно излиза от рамката „купувам Bitcoin като защита срещу фискалната политика на САЩ“. Той вече включва парични активи, токени на приложения с измерими приходи и традиционни финансови компании, които използват блокчейн технологията за собствените си клиенти. При всяка от тези групи стойността се създава и разпределя по различен начин.

Коментари