Belayer Weekly Recap (22-29 ноември): Квантовата заплаха за Bitcoin, финтек стейбълкойни и токенизацията на Amundi
- Belayer Investments
- 9 minutes ago
- 8 min read
Пазарът на криптоактиви започна седмицата с опити за възстановяване - Bitcoin (BTC) се върна на равнища около $91 000, а ETH на цени над $3000, като водещите криптоактиви реализирах ръст от над 10% спрямо най-ниските нива от седмица по-рано.
Покачването бе подкрепено частично от възобновен риск-апетит, стабилизиране на основните индекси, оптимизъм за евентуално понижение на лихвите с 0.25% от FED през декември, положителен приток на средства в ETF-ите и все по-близката дата за предстоящия ъпгрейд на Ethereum мрежата.
Трябва да се отбележи, че базираните на ETH ЕТF-и регистрираха цяла седмица с положителен приток и завършиха седмицата с допълнителни около $310 млн под управление, докато при BTC са $70 млн.
Пазарът остава волатилен, като движение в рамките на 2-3% съпътстваха почти всеки ден от седмицата. В такъв контекст всяка технологична новина, регулаторна стъпка или въпрос за сигурността може да се превърне в тригер — нагоре или надолу. Започваме седмичния recap с обобщение на един от най-големите страхове и рискове в последно време.
Квантова заплаха?
Разговорът за „квантовата заплаха“ отново излезе на преден план. Причината е комбинация от няколко събития: нови хардуерни пробиви в квантовите изчисления, подготвителни продукти като „quantum-ready“ хардуерни портфейли и поредица анализи, включително от самия Федерален резерв, които директно назовават риска за Bitcoin.
В сърцевината стои проста, но неприятна идея: голяма част от криптографията, която защитава публичните блокчейни днес, е уязвима на бъдещи квантови алгоритми.
Какво реално може да направи един квантов компютър?
Класическият компютър работи с битове – 0 или 1. Квантовият работи с кубити, които благодарение на суперпозиция могат да съществуват едновременно като 0 и 1. Това не ги прави „по-бързи във всичко“, а дава драматични ускорения за специфични задачи/алгоритми – например факторизация на големи числа (Shor) или определени видове търсене (Grover).
В контекста на блокчейн квантовият компютър идва с две основни заплахи:
Разкриване на частни ключове
Shor може да разчупи ECDSA и подобни схеми. Така от видим публичен ключ може да се изведе частният и да бъде „подписана“ транзакция вместо собственика. Изследванията сочат, че между 4 и 7 милиона BTC – до 25–30% от предлагането – вече са в адреси с изложени публични ключове (ранни P2PK адреси, стари reused адреси и др.). Заключените криптоактиви в такива портфейли са перфектна цел за стратегията „Harvest Now, Decrypt Later“ – държави и атакуващи, които днес сканират цялата блокчейн история и чакат хардуер, който ще разбие криптографията.
Деформация на консенсуса
Grover не „краде“ ключове, но теоретично може да ускори копаенето, давайки нечестно предимство на квантови копачи, като по този начин се дестабилизират мрежи използващи PoW консенсус.
Днес все още сме далеч от машина с хиляди „логически“ кубити, нужна за реални атаки. Но тук времето не работи в полза на крипто: атакуващият може да събира данни сега, а да ги разшифрова след 5–10 години.
Bitcoin: технически решим проблем, но с тежка социална дилема
Bitcoin разработчиците не стоят със скръстени ръце. BIP-360 („Pay-to-Quantum-Resistant-Hash“) предлага нов тип адреси – P2QRH – базирани на постквантова криптография и устойчиви на Shor.
Най-противоречивата идея в BIP-360 е да се „замразят“ биткойни в наследени уязвими адреси след определен срок – тоест да се забрани те да се харчат, за да не бъдат откраднати от атакуващ с квантова технология. Това удря в сърцевината на биткойн-философията за абсолютна неутралност и „кодът е закон“, като проблемът е, че бъдещата защита изисква софт форк на протокола, масова миграция на средства към нови, квантово-защитени адреси. С две думи изключително непопулярни в Bitcoin обществото действия.
Труден избор:
или се прави безпрецедентна интервенция в история на Bitcoin, за да се предотврати бъдещо квантово масово крадене
или се запазва догматична неизменимост и се приема, че един ден милиони BTC могат да бъдат „пренаписани“ от първия, достигнал достатъчно мощен квантов компютър.
Ethereum: по-малък технически риск и по-гъвкава култура
Ethereum е изложен на същата криптографска математика, но архитектурата му намалява повърхността на атака:
публичните ключове са скрити зад адреси (keccak-256) и се разкриват чак при харчене, което означава, че по-малко от 1% от предлагането е изложено по начина, по който са изложени старите BTC адреси;
след Merge голяма част от ETH е в стейкинг валидатори, чиито ключове също „седят“ зад хешове;
културата на Ethereum вече е свикнала с големи ъпгрейди – от EIP-1559 до Merge и предстоящия Fusaka – и е по-вероятно социално да приеме навременна смяна на подписи към post-quantum схеми.
С други думи, квантовият риск е системен за целия крипто сектор, но е асиметричен: Bitcoin носи по-голям „legacy“ багаж (стари адреси, догматична култура), докато Ethereum има по-малко изложен капитал и по-гъвкава governance култура.
Защо това е важно за инвеститорите днес, а не „някога си“
Вече има реални политики: САЩ и други държави задават хоризонт до средата на 30-те години за миграция към post-quantum стандарти, а Fed в официален изследователски документ посочва Bitcoin като конкретен пример за Harvest Now Decrypt Later риск.
В крипто инфраструктурата се появяват първи „quantum-ready“ продукти – от хардуерни портфейли до нови адресни типове.
Най-накрая виждаме публичен дебат по темата.
За дългосрочния инвеститор това не е сигнал „да бяга от Bitcoin“, а да следи внимателно как различните екосистеми – Bitcoin, Ethereum и L2-тата върху тях – планират пост квантовата си пътна карта. В един момент това ще престане да е екзотична техническа тема и ще стане стандартен due diligence въпрос.
Klarna пуска собствен стейбълкойн върху Tempo
Финтек гигантите постепенно си правят собствени „дигитални долари“
Шведската компания Klarna обяви USD стейбълкойн върху Tempo – блокчейн мрежата, разработена съвместно от Stripe и Paradigm – с цел да намали разходите по плащания и обмен на валути в глобалната си мрежа от търговци. Стабилната монета ще се използва първо „зад кулисите“ – за клиринг между Klarna и търговците – а не като свободно търгуван токен в DeFi.
Така Финтекът влиза в стейбълкойните, но по свой начин. Klarna не е изолиран случай.
Вече имаме Stripe с USDB върху Bridge/Tempo, PayPal с PYUSD, Fiserv с FIUSD, Cloudflare с експерименти за „NET“ доларов токен за инфраструктурни плащания.
При обеми от десетки милиарди годишно всяка десета от процента по-малко interchange и FX разходи се превръща в сериозен марж. Стейбълкойните са не просто „крипто продукт“, а инфраструктурен слой за плащания, който големите финтек играчи предпочитат да държат в собствени ръце.
Контекст:
Tempo не е „класически“ публичен L1 като Ethereum или Solana. Критици отбелязват, че архитектурата е силно централизирана и permissioned: валидаторите и емисионните права са под контрола на ограничен кръг участници (Stripe, Paradigm и избрани партньори), а достъпът за външни разработчици е значително по-рестриктивен.
Защо това е важно:
За криптоинвеститора тук има два ключови сигнала:
Еднвоременно мост между Web2 и Web3, но и назряваща търговска война:
От едната страна са USDC, USDT и on-chain native решения, които са напълно съвместими с DeFi, отворени за всеки протокол и потребител. От другата – корпоративни стейбълкойни като PYUSD и KlarnaUSD, „заключени“ в конкретни платформи и платежни потоци.
Вероятността и други играчи – като Revolut – да пуснат собствен стейбълкойн вече е по-скоро въпрос на „кога“, не „дали“. Приходният модел на финтек платформите става все по-тънък, а контролът върху разплащателния rail чрез стейбълкойн е очевиден лост за марж и lock-in.
Amundi токенизира Еuro Мoney Мarket Fund на Ethereum
Най-големият европейски asset manager официално „идва ончейн“
Amundi – най-големият asset manager в Европа с над €2 трилиона под управление – пусна първата си токенизирана share class на паричен фонд „Amundi Funds Cash EUR“ върху Ethereum. Фондът е структуриран е интегриран в регулаторната рамка на ЕС и използва публичен Ethereum като settlement слой, вместо затворен permissioned ledger. Новият клас активи е с ISIN/етикет J28 EUR DLT и позволява дяловете да се държат и трансферират като токени в блокчейна, докато традиционният фонд продължава да съществува паралелно.
Първата транзакция по тази линия е записана на 4 ноември – показателно, че не става дума за press release, а за реален, вече използван инструмент.
Контекст:
Amundi не влиза в пространството на токенизацията във вакуум. Вече видяхме:
BlackRock с BUIDL – токенизиран USD money market фонд с над $2.5 млрд. AUM ончейн, разширен към Aptos, Arbitrum, Avalanche, Optimism и Polygon;
Fidelity с токенизиран фонд върху Ethereum, където Ondo Finance държи стотици милиони;
UBS, BNY и Goldman Sachs с DLT-базирани пилоти за ликвидни фондове и токенизирани subscription канали.
Amundi допринася не просто обем, а легитимност на европейско ниво: фондът е структуриран съвместно с CACEIS, интегриран е в регулаторната рамка на ЕС и използва публичен Ethereum като settlement слой, вместо затворен permissioned ledger.
Защо това е важно:
Потвърждава Ethereum като стандартен L1 за токенизация на традиционни активи – от пари на пазара на пари до облигации и акции.
Въвежда хибриден модел: инвеститорът може да държи дялове или през класическа инфраструктура, или като ончейн токени, без да става „crypto-native“.
Отваря пътя за 24/7 търговия, програмируеми портфейли (например автоматично паркиране на свободен кеш в токенизиран фонд) и по-гладко използване на RWA в DeFi.
Ethereum повиши block gas limit до 60 млн. преди Fusaka
Ethereum качи „тавана“ на натоварване на мрежата малко преди големия ъпгрейд Fusaka. Валидаторите гласуваха за повишаване на т.нар. block gas limit от 45 на 60 милиона gas. Преведено на нормален език, това означава, че всеки блок вече може да побере около една трета повече транзакции и данни, което би трябвало да помогне за по-ниски такси и по-малко „задръствания“ в по-натоварени моменти.
Решението идва в подготовка за Fusaka, който трябва да направи обработката и съхранението на данни в мрежата по-ефективни. Идеята е Ethereum да може да поема все повече активност от L2 решения като Optimism, Arbitrum, Base и други, които „пишат“ данните си върху основния слой. Затова и повишението на лимита е насочено най-вече към тези втори слоеве, а не толкова към директните транзакции на дребните потребители.
Trafe-off:
По-големи блокове означават по-големи изисквания към валидиращите машини, които поддържат мрежата, и малко по-бавно разпространение на блоковете между тях. Ако се прекали, в дългосрочен план може да се окаже, че мрежата става по-трудна за поддържане от по-малки участници и леко се засилва натискът към централизация.
Фактът, че това увеличение се прави точно сега, е сигнал за увереност от страна на Ethereum екипа, че Fusaka и следващите стъпки по скалирането ще могат да поемат този допълнителен товар. За инвеститорите това означава потенциално по-ниски такси в краткосрочен план и потвърждение, че в дългосрочен план Ethereum продължава да върви към повече обем и повече RWA активност върху мрежата.
Securitize получава одобрение от ЕС и избира Avalanche
Първа напълно лицензирана ончейн борса за токенизирани ценни книжа в ЕС
Securitize – платформа за токенизация, подкрепена от BlackRock и Ark Invest – получи пълно регулаторно одобрение да оперира като investment firm и Trading & Settlement System (TSS) под европейския DLT Pilot Regime. Новата платформа ще работи върху Avalanche и ще позволява емитиране, търговия и сетълмент на токенизирани акции, облигации и фондове с 24/7 работно време и почти мигновено сетълмент.
Контекст:
DLT Pilot Regime на ЕС е regulatory sandbox, който позволява на ограничен брой участници да изградят пазарна инфраструктура върху блокчейн, без да нарушават рамката на MiFID и другите директиви. Идеята е да се тества:
дали 24/7 пазар с onchain сетълмент намалява риск и разходи;
как се държи ликвидността, когато няма нужда от централни депозитари и клиринг къщи;
какви нови видове продукти могат да възникнат (фракционализирани акции, програмируеми облигации и др.).
Хакът на Upbit – $30–37 млн. откраднати, уязвими ключове. Всички гледат към Lazarus
Южнокорейската борса Upbit – най-голямата в страната и една от най-големите в света стаан жертва на хакерска атака, при която от Solana hot wallet бяха източени около $30–37 млн., в различни токени. В отговор борсата спря депозити и тегления, прехвърли останалите активи в студени портфейли и обеща да покрие всички клиентски загуби с корпоративни средства.
По време на спешния одит Upbit разкри още по-притеснителен факт. Вътрешен дизайн на портфейлната инфраструктура е позволявал при определени условия да се извежда информация, достатъчна за извличане на частни ключове – уязвимост, която е била незабавно закърпена, но поставя сериозни въпроси за вътрешните процеси на сигурност.
Южнокорейските власти и медиите вече посочват севернокорейската група Lazarus като основен заподозрян, тъй като атаката силно напомня на хак от 2019 г. срещу същата борса
Иронията е, че инцидентът се случва буквално часове след като Naver – най-голямата търсачка и технологична компания в страната – обяви сделка за около $10 млрд. за придобиването на Dunamu, компанията-майка на Upbit.
Горещите портфейли на централизираните борси остават най-уязвимата точка в крипто инфраструктурата, независимо от юрисдикцията и размера на компанията.


Comments