Ползи, рискове и бъдещето на токенизацията на активи (RWA) до 2030 г.

В предишен блог пост дефинирахме токенизацията и разгледахме ключови класове активи и инфраструктурата зад токенизацията на активи. В този се фокусираме върху добавената стойност, рисковете и ограниченията, метриките за следене на пазара и перспективите до 2030 г.

Ползи и добавена стойност

Веднъж дигитализирани и качени on-chain, активите могат да бъдат разделени на по-малки, търгуеми единици, всяка една от тях да бъде купена, продадена или прехвърлена при максимална прозрачност и с възможност за одит на целия процес. Това не е новост, тъй като това раздробяване отдавна е възможно в света на традиционните финанси, но блокчейн технологията позволява качествено подобрение във всички стъпки на процеса, тъй като регистъра на една блокчейн, истински децентрализирана, публична мрежа е по-скоро невъзможно да бъде изменен, тъй като се съхранява и проверява от неограничен брой валидатори. 

Повишена ликвидност:

Един от основните проблеми на традиционните пазари е липсата на ликвидност – активи като недвижими имоти или частни дялове в компании често не могат да бъдат продадени бързо или изискват сложни процедури. Токенизацията променя това, като прави възможна търговията с токенизирани активи на децентрализирани борси (DEX) или чрез специализирани secondary markets. Пример е Ondo Finance, която създава токенизирани фондове с фиксиран доход, които могат да се търгуват свободно и да осигурят на инвеститорите по-бърз достъп до капитал. Повишената ликвидност не само улеснява входа и изхода от инвестицията, но и намалява риска за инвеститорите, тъй като активите могат да бъдат конвертирани в кеш (фиатни парични средства) по всяко време.

Прозрачност и сигурност:

Традиционните финансови системи често страдат от липса на прозрачност – инвеститорите не винаги знаят как се управляват техните средства или какво реално стои зад даден инструмент. Блокчейн технологията решава този проблем чрез неизменим публичен регистър, в който всяка транзакция може да бъде проследена и проверена. Това не само намалява риска от измами, но и изгражда доверие в произхода на актива. 

Пример е използването на токенизирани златни активи като PAX Gold (PAXG), където всеки токен е напълно обезпечен с реално злато, съхранявано в сейфове, и инвеститорите могат по всяко време да проследят серийния номер на конкретните златни кюлчета. Така прозрачността се превръща в конкурентно предимство. Блокчейн протокола на Chainlink предоставя инструменти за проверка на резервите и обезпечението и Data Oracles за сигурна връзка между физическия и дигиталния актив

Глобален достъп и 24/7 пазари:

Традиционните пазари имат ограничено работно време, често са обвързани с конкретни часови зони и посредници. Токенизацията елиминира тези бариери, като позволява активите да се търгуват глобално, 24/7, без прекъсване. Един инвеститор в Азия може да купи токен, представляващ дял от американски държавни облигации, токенизирани от платформи като Superstate или Franklin Templeton, по всяко време на денонощието. Това отваря нови пазари и прави търговията с реални активи много по-динамична и достъпна, отколкото в традиционните рамки.

По-ниски разходи и по-висока ефективност:

В традиционната финансова система всяка сделка минава през дълга верига от посредници – брокери, попечители, клиринг къщи. Всеки от тях начислява такси и забавя процеса. При токенизацията голяма част от тези посредници отпадат, тъй като процесите са автоматизирани чрез смарт договори. Това значително намалява транзакционните разходи и ускорява сетълмента. Пример е токенизираният фонд BUIDL на BlackRock, издаден на Ethereum, който позволява директна и почти мигновена покупка и прехвърляне на дялове без нужда от традиционни посредници. Ефектът е не само по-ниска цена, но и по-голяма ефективност на капиталовите пазари.

Рискове и ограничения

Фрагментация на ликвидността

Един от най-големите проблеми пред токенизацията на реални активи е разпокъсването на ликвидността. Тъй като токенизираните активи се издават на различни блокчейни, те често се оказват заключени в изолирани „басейни“ от ликвидност (“liquidity pools”).

Например, ако един токен за токенизиран имот е издаден на Ethereum, а друг – на Polygon (Ethereum L2), те не могат да се търгуват един срещу друг без мостове (“Bridges”) или допълнителна инфраструктура. Това води до по-ниска ефективност на пазара и прави достъпа на инвеститорите по-сложен и ограничен.

В днешно време вече има DEX агрегатори с multi-chain поддръжка ,които се явяват най-масовото решение за решение на фрагментацията. 1inch поддържа “cross-chain swaps”, вкл. с EVM (Ethereum Virtual Machine) базирани L1 и Solana. Други примери са Symbiosis и Rubik. Matcha е друг популярен DEX агрегатор, който предлага cross-chain swaps, обединявайки функциите на децентрализирана борса и bridge. 

Регулаторни пречки

Въпреки че несигурността в регулаторната среда остава съществена пречка, напредъкът е очевиден. С инициативи като GENIUS Act, който въвежда ясни правила за стейбълкойните, и CLARITY Act, който дефинира категории дигитални активи и разпределя надзора между SEC и CFTC, от тази година, индустрията започна да получава по-голяма предвидимост. Още по-значимо е изявлението на SEC, че Ethereum (ETH) не се счита за ценна книга (“security”), което намалява риска за цялата екосистема, изградена върху него. Всичко това не елиминира регулаторните рискове, но показва, че се правят важни стъпки към създаването на рамка, която би позволила токенизацията на реални активи да се развие устойчиво и да се интегрира с традиционните финанси.

Проблеми с оперативната съвместимост

В момента липсва ефективна свързаност между традиционните финансови системи и блокчейн инфраструктурата. Докато банковите системи работят със строго регулирани стандарти и протоколи (например SWIFT), децентрализираните платформи често разчитат на различни блокчейн стандарти, които не комуникират помежду си без посредници. Това ограничение означава, че дори ако даден актив е токенизиран, неговият трансфер или използване в традиционна финансова среда е трудно осъществим.

Chainlink CCIP (Cross-Chain Interoperability Protocol) е стандарт за сигурен трансфер между мрежи за големи корпорации и финансови институции. 

Рискове за сигурността

Дигиталната форма на токенизираните активи ги прави уязвими към хакерски атаки и измами. Историята на крипто вече е изпълнена с примери за компрометирани протоколи и мостове между блокчейн мрежи, които доведоха до загуби за милиарди. В случая с RWA това е особено чувствително, защото става дума за активи, които са тясно свързани с реална икономическа стойност. 

Компании като Fireblocks и Anchorage Digital предлагат институционално ниво на попечителски услуги и сигурност за токенизирани активи. Освен това, протоколи като Quantstamp и Certik провеждат одити на смарт договори, за да намалят риска от експлойти.

On и Off-Ramp механизми

Последното голямо предизвикателство е изграждането на ефективни on- и off-ramps – механизми за преминаване между традиционната финансова система и блокчейн средата. В момента процесът за преобразуване на реален актив в токен и обратно често е сложен, скъп и забавен. Липсват универсални стандарти и доверени посредници, които да гарантират плавен преход.

Securitize разработват платформи за токенизация с директен достъп до традиционни пазари и дори повече - директен достъп на RWA с криптоборси. Така например токенизираният чрез Securitize on-chain фонд BlackRock BUIDL е приет като вид обезпечение в популярните борси Crypto.com и Deribit. 

Circle (USDC) е най-широко интегрираният стейбълкойн за корпоративни плащания/сетълмент като системата се развива непрекъснато с проекти идващи от PayPal, Mastercard и Stripe, които пък наскоро представиха EVM L1 с името Tempo, разработен заедно с Paradigm 

Данни и измерители за RWA

Общите стойности като TVL и AUM са важни, но сами по себе си не са достатъчни. За по-реална представа за състоянието и развитието на пазара и конкретен токенизиран актив са нужни повече измерители. Трябва да комбинираме:

• AUM и нетни потоци (размер и динамика)

• Вторични обеми и спредове (реална ликвидност)

• Сетълмент (време/разход) (оперативна ефективност)

• Дистрибуция по канали и географии (кой реално инвестира и къде)

TVL и AUM – „термометърът“ на пазара

Общата стойност, заключена on-chain. RWA.xyz предлага разбивка по класове активи (дълг, акции, фондове, имоти, суровини) и по емитенти. Допълнителен изглед дават DeFiLlama и Dune Analytics, където могат да се проследят обеми по вериги, протоколи и дори активни адреси. Особено важно е не само да гледаме общия обем, а и нетните потоци за последните 30 или 90 дни, както и брой активни притежатели (holders) – те показват органичен интерес, а не само единични големи емисии.

Вторична ликвидност – обеми и спредове

TVL не е равно на ликвидност. Реалната ликвидност се вижда във вторичната търговия – обемите, спредовете и броя активни дни. На практика това означава да се проследят данни от регистрирани ATS (Alternative Trading System) платформи, наричани още MTF (Multilateral Trading Facility)  в Европа. Пример за такава платформа е Securitize Markets, както и от DeFi борси и протоколи. Ondo OUSG е добър пример за токенизиран продукт, който има видима вторична активност. При анализ гледаме среднодневен обем, медианен спред и брой активни контрагенти, защото те определят доколко даден актив е реално търгуем, а не просто „заключен“.

Сетълмент – скорост и разходи

Една от най-важните метрики за ефективността е сетълментът: колко бързо и колко евтино се изпълняват трансакциите. В Ethereum това може да се следи чрез Etherscan Gas Tracker, който показва средни такси и очаквано време за потвърждение. За по-дълбок анализ е полезно да се гледа и разпределението на времената до финалност през различни периоди на деня. Мрежата на Solana цели финалност под 150 милисекунди – метрика, която е показателна за потенциала на мрежата да обслужва масови финансови продукти, но това идва със съответните отстъпки по отношение на децентрализация и сигурност на мрежата. За институционални use-cases консистентното време до финалност е дори по-важно от най-добрите стойности.

Дистрибуция – канали и географии

Дистрибуцията често остава подценявана, но тя е показателна за това къде и как продуктът се използва. Можем да измерим дистрибуцията по няколко линии:

Къде е листнат продуктът – на ATS, централизирана борса, DEX.

През кои канали се предлага – директно (B2C), чрез институции или чрез партньорства с финтех приложения (B2B2C). През 2024–2025 г. емитенти на токенизирани акции таргетират именно развиващи се пазари чрез API интеграции с локални финтехи.

Географски обхват – пример е инициативата на DBS Digital Exchange в Сингапур, където токенизиран фонд на Franklin Templeton се предлага за институционални инвеститори. Подобни сделки показват къде регулациите и пазарната инфраструктура са достатъчно зрели.

Брой притежатели и минимални суми за участие – метрика, която RWA.xyz вече следи, и която показва дали продуктът се използва само от институции или и от по-малки инвеститори.

Оценка на RWA инвестиционен продукт

Правна структура	SPV/фонд/тръст
Кастодиан и redeemabilitу	Кой държи базовите активи и при какви условия можеш да осребриш.
Трансферен агент	Има ли регистриран TA (напр. Securitize)
Corporate actions	Как се управляват падежи, оферти, default сценарии
Proof of Reserve / оракули	Честота, източници, наблюдение.
Смарт договор	Одити, лимити, guard функции.
Вторична търговия	Къде/как, ликвидност, спредове.
Разходи	Такси, газ, спред; сетълмент време.
Данъци	Последствия за твоята юрисдикция

Пазарна динамика 2024–2025: „постепенно, после изведнъж“

Пазарът се придвижи от „нишов“ към „институционален интерес“ — с реални AUM, реални клиенти и реални процеси. Остава работа по регулации, интероперативност и UX, но трендът е нагоре. 

Анализ на McKinsey от 2024 показва, че капиталиацията на токенизирани активи може да достигне до $4 трилиона през 2030-а година при благоприятна регулаторна рамка и широко припознаване на токенизацията от ключови играчи в сферата. 

Източник: McKinsey

Според Ozean, токенизацията на реални активи ще достигне $50 млрд. още през 2025 г., подкрепена от институции като BlackRock, Franklin Templeton и Standard Chartered. В по-дългосрочен план, анализите сочат засилен растеж. В свой доклад Ripple, заедно с BCG,  предвиждат пазар от $18,9 трилиона до 2033 г., докато Standard Chartered прогнозират цели $30 трилиона до 2034. 

Общото послание е ясно – Катализатори на процеса ще се явят регулаторна стабилност в САЩ при следваща администрация, по-добра интероперативност, удобни on/off-ramps и въобще „успешни истории“ в сектора. Когато on-chain стане невидим бекенд на познатите продукти, токенизацията ще се превърне в централен стълб на глобалните капиталови пазари, а масовото приемане ще изглежда внезапно.