Децентрализирани финанси (DeFi). От експеримент до нова финансова инфраструктура

DeFi – децентрализираните финанси, заедно със стабилните монети (stablecoins), се превърнаха в една от най-обсъжданите теми в крипто индустрията. Това не е случайно и със сигурност не е от скоро. 

DeFi е общо название за всички peer-to-peer услуги в публични блокчейн мрежи, които могат да предложат почти всички традиционни услуги на банковия сектор - от предоставяне на кредити и заеми, уреждане на застраховки, създаване на финансови деривати, но без посредник като банка, брокер или друга трета страна. 

Тази революционна идея надгражда оригиналната концепция на Bitcoin протокола като парична система без посредници и изгражда цяла инфраструктура, която мнозина описват като „нов Уолстрийт без офис сгради и чиновници“.

Какво са Децентрализираните финанси и как работи DeFi?

Най-общо Децентрализираните финанси представляват непрекъснато растяща мрежа от приложения, работещи върху публични блокчейни като Ethereum, BNB Chain, Solana и Avalanche. Вместо да разчитат на посредници, при тях процесите се управляват и изпълняват автоматично чрез умни договори. Заменянето на участници  в процеса, които допринасят единствено със “заверка” и предоставят “доверие”,  с код води до по-ниски разходи и по-бързи трансакции. А това, че тези приложен,ия в повечето случаи са с отворен код (open-source) представя свободен достъп до тяхната механика и възможности за подобрение. На практика се получава отворена, псевдо-анонимна, финансова екосистема, комбинация от умни договори, токени и протоколи. Ключовите характеристики са прозрачност, програмируемост и възможността за безпрепятствено комбиниране на различни протоколи, т.нар. “money legos”. 

Тази концепция се зароди още в началото на по-широкото разпространение на DeFi през 2021. Тъй като всички протоколи позволяват връзка помежду си може да правите сложни финансови системи за извличане на максимална възвръщаемост, като например вземане на заем от Aave, депозиране на средства с цел staking в друг протокол, депозиране на получената лихва в трети и т.н. Това не е възможно в традиционния свят, в който различните услуги са компилирани в отделни продукти. Разбира се, този тип операции са свързани с риск, който нараства със сложността на операциите. Необходимо е сериозно познание, както на финансовите операции, така и техническо разбиране на използваните блокчейн протоколи. 

Защо DeFi и какви проблеми решава?

Финансовото изключване

Причината за възникването на DeFi се корени в недъзите на традиционната финансова система, която продължава да изключва огромна част от световното население. Според данни на Световната банка над 1,4 милиарда души по света нямат достъп до банкови услуги. Това означава, че те не могат да открият сметка, да получат кредит или да застраховат имуществото си. 

Липсата на финансова инфраструктура е бариера за икономическото развитие в цели региони на Африка, Азия и Латинска Америка. DeFi директно атакува този проблем, като предлага алтернатива, в която единствените изисквания са интернет връзка и дигитален портфейл. Така се елиминират посредници, разрешителни и сложни процедури – достъпът е отворен за всеки, навсякъде.

Неефективност 

DeFi въвежда и нов стандарт за ефективност. Докато международен превод през банка може да отнеме дни и да струва десетки долари в такси, една транзакция в DeFi мрежа обикновено се извършва за секунди и струва стотинки. Това радикално променя възможностите за миграционни общности, за малък бизнес и за всички, които зависят от трансгранични плащания.

Също протоколи за кредитиране в DeFi позволяват заем срещу крипто активи като обезпечение, без нужда от традиционна кредитна история или изисквания за оборот Това отваря врати за предприемачи, които преди са били обречени да работят само със собствени ограничени средства. Често тези заеми понякога са твърде малки, за да могат местни банки да отделят ресурс за тяхното обслужване.

Липса на прозрачност

Банковите системи са „черни кутии“ – клиентите рядко знаят какво се случва зад кулисите, как се управляват техните депозити и какви рискове поема институцията. В DeFi всяка транзакция е видима на блокчейн, а смарт договорите са публични и отворени за одит. Това изгражда ниво на доверие, което не зависи от репутацията на банка или посредник, а от самата технология.

DeFi премахва географските и регулаторни бариери. 

В традиционния свят финансова услуга често е достъпна само за граждани на определена държава или за лица, които могат да преминат през сложни процедури по идентификация и одобрение. В DeFi всеки с интернет връзка и крипто портфейл може да участва в глобалната финансова екосистема – да спестява, инвестира или търгува, без значение от националност или икономически статус.

Стабилните монети (stablecoins), достъпни чрез DeFi, предлагат лесен начин хора в страни с висока инфлация или нестабилни валути (Венецуела, Аржентина, Турция) да съхраняват стойност в дигитален долар, защитен от местната инфлация. За тях DeFi не е просто алтернатива, а инструмент за оцеляване.

Конкуренция и политика за достъпност. 

Традиционните институции са склонни да монополизират услуги, да начисляват високи такси и да ограничават избора. В DeFi всяка нова идея може да бъде изпробвана, а протоколите са изградени върху принципа на „money legos“ – отворена архитектура, която позволява комбиниране и надграждане на услуги. Това води до иновации с изключителна скорост, каквато традиционните системи не могат да предложат.

Кратка история на DeFi

2015–2017:

Ethereum поставя началото, позволявайки създаването на децентрализирани приложения, въвеждайки понятието за умен договор.

2017–2018: 

MakerDAO стартира DAI – първата децентрализирана стабилна монета.

2020 – „DeFi Summer“: 

Протоколи като Uniswap, Aave и Compound експлодират в популярност. TVL (Total Value Locked) скача над 15 млрд. USD.

2021: 

DeFi достига пик от 150 млрд. USD TVL, според Growthepie.

2022–2023: 

Колапсът на Terra/Luna показва рисковете, но водещите протоколи оцеляват.

2024–2025: 

DeFi отново преминава 100 млрд. USD TVL.

Какво включва DeFi през 2025 година

Децентрализирани борси (DEX) и Market Makers

Пулове за обмен на криптоактиви без нужда от централен регистър на поръчките (orderbook). Автоматизираните маркетмейкъри (AMM) са механизмът зад повечето DEX, при който ликвидността идва от пулове, финансирани от потребители, а цената на активите се определя чрез алгоритъм, вместо чрез оферти купува-продава.

Примери: Uniswap, Raydium AMM, PancakeSwap, Curve. 

Кредитиране

DeFi протоколи, които акумулират огромни суми. Протоколи, в които потребители депозират активи с цел постигане на доходност или теглят суми под формата на заеми.

Примери: Aave, JustLend, Morpho, Compound,  MakerDAO (чрез CDP за DAI). 

Ликвидно стейкване (Liquid staking) и престейкване (Restaking)

Сред най-бързо растящите категории. Предлага стейк на активи (например ETH), независимо количеството, докато получаваш ликвиден токен, който можеш да използваш в други DeFi стратегии. При restake базовият актив може да бъде преизползван в допълнителни стратегии. 

Примери: Lido, Rocket Pool, EigenLayer, Babylon

Агрегатори за доходност (Yield Aggregators)

Протоколи, които автоматично оптимизират генериращи доходност стратегии (yield-farming). Някои позволяват и търгуването на токенизиран yield, като например Pendle

Примери: Yearn, Convex

Деривативи и синтетични активи

Synthetix, perpetuals, синтетични активи базирани наиративи и деривати. Обемите са значителни, но се нареждат след DEX, Lending и Staking.

Примери: Jupiter, Hyperliquid, dYdX

Стабилни монeти (stablecoins)

Макар техният обем да не може лесно да бъде прибавен към този нa DeFi екосистемата, стабилните монети са основната инфраструктура, която потребителите могат да използват за търговия, кредитиране и плащания без волатилността на другите крипто активи. Те служат като основно обезпечение и ликвидност в протоколи като Aave, MakerDAO и Uniswap, позволявайки на DeFi екосистемата да функционира като реална финансова инфраструктура.

Примери: USDC, USDT, DAI

Други сектори с нарастваща популярност са Застраховане, кредитиране с обезпчение на токенизирани реални активи (RWA), NFT кредитиране и пазари, Launchpads, индекси и други.  

Рискове и ограничения

Една от най-често обсъжданите теми в контекста на DeFi са рисковете и ограниченията, които тази сравнително нова и динамична сфера носи със себе си. Макар обещанията за отворени и достъпни финанси да са огромни, историята на DeFi вече е показала, че съществуват редица предизвикателства, които могат да застрашат както инвеститорите, така и стабилността на протоколите. 

Един от тях е ликвидният риск. Протоколите в DeFi зависят от наличието на достатъчно ликвидност, за да работят правилно. В случаи на внезапен пазарен срив или паника потребителите могат масово да изтеглят активи, което води до „bank run“ ефект. Такъв сценарий се разигра при колапса на Terra/Luna през 2022 г., когато алгоритмичният стейбълкойн UST загуби обвързаността си с щатския долар. Това доведе до срив на цялата екосистема с над 40 милиарда долара изтрита стойност, показвайки как един проект може да повлече цял сегмент на DeFi.

Подобен бе случаят с Iron Finance през 2021-а, който ликвидира част от DeFi екосистемата на Polygon, както и фалита на децентрализираната борса Balancer след уязвимост през 2020 г. Тези събития са предупреждение, че дори най-големите и обещаващи DeFi протоколи не са имунизирани срещу системни грешки, пазарна паника или непредвидени икономически механизми и подчертават нуждата от системни одити, но и от разбиране, че „кодът е закон“ понякога носи тежки последици.

Регулаторната несигурност също е ограничение, което не може да се подцени. Тъй като DeFi протоколите често работят без централизирана юрисдикция, регулаторите по света изпитват затруднения да ги класифицират и контролират. В САЩ например Комисията по ценни книжа и борси (SEC) нееднократно е изразявала позиция, че някои DeFi услуги може да попаднат под дефиницията за нерегистрирани ценни книжа, макар че през 2025 година наблюдаваме по-скоро обратната позиция от Комисията. Все пак това създава риск за потребителите, защото регулаторна намеса може да затвори или ограничи достъпа до популярни платформи.

Друг важен аспект е концентрацията на власт и практическата степен на децентрализация. Въпреки че DeFi се рекламира като децентрализирана алтернатива на традиционните финанси, много протоколи всъщност зависят от малки групи разработчици или големи инвеститори (т.нар. „китове“) или са такива изначално по своя дизайн - блокчейн мрежата на BNB. 

Не на последно място идва и рискът от сложността на самата екосистема. Комбинирането на протоколи и стратегии – така наречените „money legos“ – прави възможни нови финансови иновации, но също така увеличава системния риск. Ако един протокол, използван като основа, се срине или бъде компрометиран, това може да доведе до каскаден ефект върху десетки други платформи, които разчитат на него. Точно такъв ефект се наблюдава след проблемите с Curve през 2023 г., когато уязвимост в смарт договорите доведе до масови ликвидации и спад на доверието в цял сегмент от DeFi.

В крайна сметка DeFi съчетава голям потенциал с реални заплахи, които не могат да бъдат игнорирани. Историята вече показа, че рисковете не са теоретични, а напълно реални и често скъпо платени. Това е напомняне, че въпреки бързото развитие, сферата се нуждае от зрялост, устойчиви решения за сигурност и по-добра рамка за управление, за да оправдае очакванията към нея.

Защо TVL продължава да расте?

Ръстът на TVL (Total Value Locked) в DeFi е огледало на доверието и зрелостта на екосистемата. През 2025 г. според данни на DeFiLlama общата заключена стойност отново се движи около 110 милиарда щатски долара, което е показател за устойчивостта на сектора дори след трудните години на корекции и колапси на отделни проекти. Зад това възстановяване и растеж стоят няколко ключови фактора, които оформят новата фаза в развитието на децентрализираните финанси.

Ликвидно стейкване

С преминаването на Ethereum към Proof of Stake, възможността за стейк на ETH срещу ликвиден дериватив (като stETH) отвори нова ера за доходност. Потребителите вече могат да печелят награди от стейкинг, като същевременно използват своите токени в други DeFi приложения. Това мултиплицира ефекта на капитала и обяснява защо тази категория стана най-бързо растящата по TVL.

Институционален интерес

Фондове, борси и финансови институции започват да интегрират DeFi продукти в своите стратегии. За институциите, които търсят доходност и експозиция към крипто сектора, DeFi е логичен инструмент – прозрачен, глобален и с доказани модели на ликвидност. Това вдига летвата на доверието и привлича големи обеми капитал.

Регулаторна яснота

Също толкова значима е регулаторната яснота, която започва да се появява в ключови юрисдикции. Европейският регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets), приет през 2023 г., даде рамка за функциониране на крипто пазара в ЕС и осигури предвидимост за участниците. Когато бизнесите и инвеститорите имат сигурност, че не действат в „сива зона“, те са по-склонни да заключат средства в DeFi протоколи. Това е особено важно за институциите, които не могат да си позволят правна несигурност.

Скалиране през Layer2 мрежи

Не на последно място, Layer2 решения като Arbitrum и Optimism създадоха нови хоризонти за мащабиране. Те намалиха таксите и ускориха транзакциите, правейки DeFi достъпен за по-широк кръг потребители. В резултат, обемът от дейност, който преди беше ограничаван от високите газови разходи в мрежата на Ethereum, сега се премества към Layer 2 екосистемите и увеличава общия TVL.

Всички тези фактори изграждат самоподдържащ се цикъл на растеж. Повече ликвидност води до повече продукти и иновации, което привлича още потребители и капитал. Именно затова, въпреки колебанията на пазара, TVL в DeFi продължава да расте и да се утвърждава като ключов индикатор за развитието на децентрализираните финанси.

Перспективи за бъдещето

DeFi вече се разглежда като следващата голяма стъпка в еволюцията на финансите. Fidelity прогнозира, че DeFi може да промени начина, по който разбираме кредитите, инвестициите и достъпа до ликвидност. Това е сектор, който вече е тук и се развива активно. Въпросът не е дали ще промени финансовата система, а колко бързо това ще се случи.

Следващата фаза ще бъде интеграцията с реални активи (RWA) – токенизация на облигации, недвижими имоти и други инструменти. Тази тенденция вече е видима в протоколи за RWA токенизация, които набират популярност.